|
Гран При "HomeLan" 4 кръг - Август 2005 год. - р. Струма, с. Земен
IV-ти кръг от Спининг Лигата на клуб "Стари видри" /Станислав Мънков/ Ще се опитам да разкажа нещата през моя поглед. Пристигнахме в село Земен в 7 часа, дооточнихме регламента и всеки се впусна в различни посоки. Около реката беше сравнително трудно да се лови щото бяха едни дерета едни бодли коприви... Още в самото начало видях една риба да се вдига на другия бряг заметнах и я хванах- направо се разтреперах-не очаквах риба в самото начало - това си остана и най големия ми кафал-малко под 30 санта. Продължих много обнадежден. Малко по нагоре и Ицо беше хванал един- и аз прецених че ше става риболов тоя ден!!! За други колеги нямах инфо. С Ицо повървяхме заедно до един момент и после го изгубих- в последствие разбрах че са ме изпреварили...По едно време ми удари втори клен и биде изваден успешно. Звъннах на Цандера той беше само с една риба и това ме надъха още повече. Само дето скъсах воблера... Сложих един друг и се набих в едни шубраци на едно място дето Ицо и останалите колеги го бяха подминали щото там само дето не беше закачена табела - Опасност за живота. Та слезнах аз в оня капинак и ме полазиха някакви дребни мравчици направо щяха да ме изядат щипят, хапят -полудях. Обаче нЕма отказване- замятам на воблера и тъкмо да го извадя от водата един клен към 25 прас, обаче аз се ошашавих и го изтървах, викам си нищо до втората изтървана риба няма да се ядосвом. Продължавам да замятам малко по нагоре и отново тряс закачам добра риба може би къде 30 санто повеждам я тръгва гадта към мене и оп откачи се тука вече "малко" се ядосах. Ама викам си нищо излезнах от тоя капинак и се набих в по горния тамо баче беше по добре и нямаше мравки- направо се чувствах комфортно. Замятам аз и отново шляп един клен тоя път със сигурност имаше 30 санта, а даже бях сменил едната тройка на воРбела обаче гадината се откачи в краката ми и тука вече някои колеги в близост до мен а може и в далечност да са чули благословиите по адрес на рибата у реката. После имаше още благопожелания защото си скъсах и тоя воРбел. Прецених че ще трябва да премина на блесна за да не влезна в преразход. Тако и направих и тука дойде изненадата- аз не очаквах по Струма да фана нещо друго освен клен а то зе че изкочи едно костурле- тоя път го извадих ама каква полза вече. Малко по нагоре хванах и две маломерни кленчета- не за друго ами за да ме дразнят. Оставаха около 40 мин- обадих се на Марто- щото си знам че може да ги е надърпал- той е като Алан Скоторн и Боб Нъд- трикратен шампион... та питам го аз и той вика три клена съм фатал. - А големи има ли? - Един малце под 40 санта и работата беше ясна! Тръгнах по обратния път и така и е хванах нищо повече. Срещнахме се отново с Ицо той също имаше два клена и един костур. Марто си остана с трите клена мисля че и Милен имаше три клена, а и Алеко. Левака пък може би си беше помислил че е на Панега и беше дръпнал две пъстърви. Стаме си беше направил мешана скара с пъстърва костур и клен. Имаше обща пет мерни пъстърви и горе долу толкова костура. Повечето риби бяха извадени на воблер. В крайна сметка заех 7 място и ми дадоха едно ворбелче, а и преди това всеки състезател получи по едно- и в крайна сметка компенсирах загубите. Обаче изтърваните риби още са ми пред очите и снощи едвам съм заспал- гадни клене много ме е яд че ги изтървах! Имаше и три или 4 капота, но като цяло състезанието беше добро, поне аз така мисла! посл отидохме в някаква земенса ккръчмичка и там апнахме и пийнахме, некои се поизпекоха на слънцето....и общо взето така завърши поредното събитие организирано то клуба! Аз съм доволен ! --------------------------------------------------------------------------------------------------- /Алеко Дянков/ Прекрасно състезание се получи, без изобщо да имам предвид собственото си класиране! Всичко започна със срещата на мощна група Видри в ШЕЛ на Драгичево. Бая ни се дзвериха каките там, не бяха виждали толкоз народ със зелени фланелки на едно място. От там - към 6:20 - се понесохме към село Лобош, където в 7:00 се проведе първоначален инструктаж. Бе решено, че придвижването на състезателите с автомобили е допустимо и всички се метнаха по конете и отпрашиха надолу по течението. Първоначално бяхме група от 4 коли и десетина риболовки и риболовци. Но на първата спирка в една запустяла нива не ми хареса и придумах Ваня и Виктор да се преместим още по-надолу, посока Земен. Щеше ми се да сме по-близо до вливането на Треклянска река, ама така и не стигнахме дотам, защото Вики откри добро място до някакъв мост над реката и се установихме там. Семейство Кирилови поеха нагоре срещу теченеието, аз тръгнах надолу. През цялото време бях сам, чак накрая, вече на връщане, срещнах Павката, Ели и Милен. Така че мога да разкажа само за себе си. Първият удар и първата риба извадих още при първото замятане, съвсем близо до споменатия мост. Беше кефал в предучилищна, та набързо го щракнах с телефона и го пуснах да си учи детските песньоФки. Продължих да мятам на това място, но повече удари нямаше, така че се преместих ститина метра по-надолу. Първоначално ловях на воблер-бомбърка, с тъмносиньо гръбче и бял корем. След като обаче не регистрирах повече удари на него, сложих един по-малък, с червено коремче и кафяв гръб. На него хванах и първата мерна риба. Така, местейки се надолу по течението, мятах от всяко удобно място. Ако до десетина замятания нямах удар, продължавах нататък. Някъде към 10:00 ч. извадих втората мерна риба и вече се поуспокоих, че няма да съм най-назад в класирането. Все пак две риби са си добър улов за мен, макар че си казвах: "Щом аз вече имам две, колко ли са хванали баш-майсторите?!" Към 10:30 на едно доста неудобно място, където можеше само да се клекне на един крак, ми удари и третата риба. Още при удара усетих, че е нещо по-сериозно. Оказа се пак кефал, но над 30 см. Тайно се надявах да е някоя балканка, ама явно не бях достатъчно близо до Треклянска. След тази риба продължих още надолу, но брегът стана много неудобен и почти нямаше къде да стигна до водата. През цялото време бях на левия бряг. Тръгнах обратно и се спрях още веднъж само на едно от предишните места, но нямах вече удари. --------------------------------------------------------------------------------------------------- /Кристиян Топалов/ Малко инфо от моя гледна точка: На другата сутрин както винаги станах в 5:30, но докато си изпия кафето и мина през малката стаичка стана 6:45. От там газ, газ и в 7:35 бах в Лобош. Дръннах на Павката да питам к'во са се разбрали за колите, а той ми затвори. В последствие разбрах, че съм виновник за по-задното му паркиране, защото тъкмо в този момент дърпал някаква добра риба и той ха да вдигне телефона, ха да вдигне рибата, та нито едно от двете. Как да е, чух се с Алеко, разбрах, че може с бубу-та и след 10 минути се отзовах на предварително проучените места от предишния ден. Да ама ден с ден не си приличат. На пиговката още в самото начало две сторвания, после малко преди Стамен да дръпне костура едно подгонване от вероятно същия костур. Преместих се малко по-надолу и смених на една двойка аглия с бяла холограма. На второто замятане дръпнах костур. Баси костура - 80 гр. с плика. Пак по-надолу дръпнах претенцията ми за бонус "Най-малка уловена риба" в състезанието (довечера и снимка ще сложа), но настояванията ми бяха подминати от съдии и колеги . И аз като Мънков почнах уекичко да се нервирам. На едно много перспективно място изпикирах каръка в една коприва и на патешко ходене едва ли не стигнах до водата. Бях сменил вече на жълта жаба, заметнах леко и я оставих течението да я закара на петдестина метра в началото на плиткаж. Там навих малко и задържах. Придърпвах напред назад с върха и на третия "оборот" нещо удари много добре. Засякох и по подскачането над повърхността разбрах, че е пъстърва. Тръгнах да навивам, а съпротива никаква. Реших, че се е откачила, намалих скоростта, пак никаква съпротива дори от воблера. Реших все пак, че рибата още е закачена и пак занавивах по-бързо. Вече я видях, тръгнала нагоре по течението като улава, дори корем на влакното беше направила, докарах я или пък тя се докара току в краката ми, започнах да я насочвам към плиткото, но се дръпна, скочи във въздуха, откачи се и по всяка вероятност плезейки ми се отпраши нанякъде. Ами т'ва беше. Останалата част от състезанието прекарах в псуване, провиране през тръни и коприви и марш на скок, че бях на около 5 км. от колата. |